ЗАПИС НА ЗАПОВЕД
Чл. 535. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.
Чл. 536. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.
ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ УРЕДБАТА НА МЕНИТЕЛНИЦАТА
Чл. 537. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
Чл. 538. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.