Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

Раздел I.

ИЗДАВАНЕ И ФОРМА

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 539. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът съдържа:

1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;

3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);

4. дата и място на издаването;

5. място на плащането;

6. подпис на издателя.

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

Чл. 540. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 539, не е чек, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

(2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.

(3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.

(4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

ИЗДАВАНЕ

Чл. 541. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.

(2) Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.

(3) Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.

(4) Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите на ал. 2 и 3.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 542. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ

Чл. 543. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде издаден:

1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";

2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;

3. на приносител.

(2) Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.

(3) Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.

ЧЕК НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 544. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.

(2) Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.

НЕДОПУСТИМОСТ НА ЛИХВА

Чл. 545. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.

ЧЕК, ПЛАТИМ ПРИ ТРЕТО ЛИЦЕ

Чл. 546. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.

ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 547. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.

Раздел II.

ДЖИРО

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЖИРОТО

Чл. 548. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:

1. джирото на платеца е недействително;

2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.

ДЖИРО ВЪРХУ ЧЕК НА ПРИНОСИТЕЛ

Чл. 549. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.

ЗАБРАНА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ОТ ПЛАТЕЦА

Чл. 550. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Платецът не може да бъде поръчител по чека.

Раздел III.

ПЛАЩАНЕ

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 551. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.

(2) Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 552. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

ОТТЕГЛЯНЕ

Чл. 553. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.

(2) Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

СМЪРТ ИЛИ НЕДЕЕСПОСОБНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 554. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.

Раздел IV.

ПРЕСЕЧЕН ЧЕК И ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

ПРЕСЕЧЕН ЧЕК

Чл. 555. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл. 556.

(2) Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.

(3) Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.

(4) Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.

ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСЕЧЕНИЯ ЧЕК

Чл. 556. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.

(2) Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът – на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.

(3) Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камара. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.

(4) Платецът, който наруши изискванията на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

Чл. 557. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.

(2) В случая по ал. 1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.

(3) Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.

(4) Платецът, който е платил в нарушение на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

Раздел V.

ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

ОСНОВАНИЯ

Чл. 558. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:

1. протест;

2. декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;

3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.

СРОК ЗА ПРОТЕСТ

Чл. 559. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.

(2) Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.

Раздел VI.

МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ

ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ

Чл. 560. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.

Раздел VII.

ДАВНОСТ

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

Чл. 561. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.

(2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

Раздел VIII.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

ПРЕПРАЩАНЕ

Чл. 562. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Раздел I.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 455. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:

1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати (платец);

4. падеж;

5. място на плащане;

6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

7. дата и място на издаването;

8. подпис на издателя.

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

Чл. 456. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 455, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.

(2) Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.

(3) Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.

(4) Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ И СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 457. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.

МЯСТО НА ПЛАЩАНЕ

Чл. 458. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.

(2) Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.

(3) Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЛИХВА

Чл. 459. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) В менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.

(2) Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата.

(3) Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, ако не е посочена друга дата.

РАЗЛИЧИЯ В СУМАТА

Чл. 460. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.

(2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПОДПИСИТЕ

Чл. 461. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.

ПОДПИСВАНЕ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ

Чл. 462. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 463. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.

(2) Издателят може да се освободи от отговорност за приемането, но не и от отговорност за плащането.

БЛАНКОВА МЕНИТЕЛНИЦА

Чл. 464. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ

Чл. 465. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.

Раздел II.

ДЖИРО

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦА

Чл. 466. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.

(2) Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания.

(3) Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. Тези лица могат да джиросват менителницата отново.

ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 467. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото не може да бъде под условие.

(2) Частичното джиро е нищожно.

(3) Джирото на приносител има действие като бланково джиро.

ФОРМА

Чл. 468. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж). То трябва да се подпише от джиранта.

(2) Джирото може да не посочва лицето, в полза на което е направено, или да се състои само от подписа на джиранта (бланково джиро). Бланковото джиро, за да бъде действително, трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на алонжа.

ДЕЙСТВИЕ

Чл. 469. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото прехвърля всички права по менителницата.

(2) Ако джирото е бланково, приносителят може:

1. да попълни празното място със своето име или с името на друго лице;

2. да джироса менителницата бланково;

3. да предаде менителницата на друго лице, без да попълва празното място и без да я джиросва.

ОТГОВОРНОСТ НА ДЖИРАНТА

Чл. 470. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирантът отговаря за приемането и за плащането на менителницата, освен ако е уговорено друго.

(2) Джирантът може да забрани последващо джиросване. В този случай той не отговаря пред лицата, на които менителницата е била джиросана след това.

ПРИНОСИТЕЛ

Чл. 471. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачертаните джира се смятат ненаписани. Когато бланковото джиро е последвано от друго джиро, се смята, че подписалият е придобил менителницата с бланковото джиро.

(2) Ако едно лице е лишено от държането на менителницата по какъвто и да е начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал. 1, не е длъжен да я предаде, освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност.

ДЖИРО ПО ПЪЛНОМОЩИЕ

Чл. 472. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При джиро с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта.

(2) Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя.

ДЖИРО ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

Чл. 473. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.

(2) Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.

ДЖИРО СЛЕД ПАДЕЖА ИЛИ ПРОТЕСТА

Чл. 474. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.

(2) До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.

Раздел III.

ПРИЕМАНЕ

ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПРИЕМАНЕ

Чл. 475. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата може да бъде предявена на платеца за приемане в местожителството му преди падежа от приносителя или от държателя.

НАРЕЖДАНЕ ИЛИ ЗАБРАНА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 476. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това. Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.

(2) Издателят може да забрани в менителницата предявяването й за приемане, освен ако тя е платима от трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.

(3) Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, освен ако издателят е забранил предявяването за приемане.

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 477. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година от издаването. Издателят може да съкрати или да удължи този срок.

(2) Сроковете по ал. 1 могат да бъдат съкратени от джирантите.

ПОВТОРНО ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 478. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.

(2) Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане.

ФОРМА НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 479. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.

(2) Когато менителницата е платима в определен срок след предявяване или ако тя по силата на особена уговорка трябва да бъде предявена за приемане в определен срок, приемането трябва да посочва датата, на която е извършено, освен ако приносителят иска да се посочи датата на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове срещу джирантите и издателя, трябва да установи липсата на дата чрез протест.

БЕЗУСЛОВНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 480. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приемането не може да бъде извършено под условие.

(2) Платецът може да ограничи приемането за част от сумата.

(3) Всяко друго изменение на съдържанието на менителницата при приемането й, се смята за отказ от приемане, но платецът отговаря съгласно условията на своето приемане.

ДЕЙСТВИЕ НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 481. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.

(2) При неплащане приносителят, даже ако той е издателят, има иск срещу платеца съобразно чл. 505 и 506.

ОТМЯНА НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 482. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането й, приемането се смята за отменено. До доказване на противното се смята, че зачертаването е било извършено преди връщането на менителницата.

(2) Ако платецът писмено е уведомил за приемането приносителя или някои от подписалите менителницата лица, той отговаря пред тях при условията на приемането.