Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

(ОБН. – ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 23.06.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 26, 29, 30, 32 – 36 и 40, които влизат в сила три месеца след обнародването му.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 2003/58/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2003 година за изменение на Директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества

ДИРЕКТИВА 2002/47/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юни 2002 година относно финансови обезпечения

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки

ДИРЕКТИВА 2000/26/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 май 2000 година относно сближаването на законите на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и за изменение и допълнение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 97/9/ЕО от 3 март 1997 година относно схемите за компенсиране на инвеститорите

ДИРЕКТИВА 96/26/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 1996 година относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози

ДИРЕКТИВА 92/101/ЕИО НА СЪВЕТА от 23 ноември 1992 година за изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и промяната на техния капитал

ДИРЕКТИВА 72/166/EИО НА СЪВЕТА от 24 април 1972 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховките "гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за застраховане на такава отговорност

ДВАНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА В ОБЛАСТТА НА ДРУЖЕСТВЕНОТО ПРАВО от 21 декември 1989 година относно едноличните дружества с ограничена отговорност

ШЕСТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 17 декември 1982 година приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно разделянето на акционерните дружества

ТРЕТА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 9 октомври 1978 година приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества

ВТОРА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал

ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 9 март 1968 година относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на втори параграф 2 от член 58 от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на общността

(ОБН. – ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 5. Разпоредбата на чл. 262л, ал. 5 не се прилага, когато при влизането в сила на този закон докладът на управителния орган за преобразуването е обявен в търговския регистър.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 4. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. за изменение на директиви 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета във връзка с изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества (ОВ, L 300/47 от 17 ноември 2007 г.).

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 30.05.2008 Г.)

§ 30. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 24 относно § 4, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби, която влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Раздел IV.

МЕНИТЕЛНИЧНО ПОРЪЧИТЕЛСТВО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 483. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.

ФОРМА

Чл. 484. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.

(2) Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.

(3) Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, се смята, че поръчителството е за издателя.

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ

Чл. 485. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

(2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

(3) Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.

Раздел V.

ПАДЕЖ

НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ

Чл. 486. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:

1. на предявяване;

2. на определен срок след предявяването;

3. на определен срок след издаването;

4. на определен ден.

(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 487. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 488. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.

(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.

ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ

Чл. 489. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.

(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.

(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.

ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР

Чл. 490. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.

(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.

(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

Раздел VI.

ПЛАЩАНЕ

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ

Чл. 491. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО

Чл. 492. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.

(2) Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.

(3) При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.

ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ И НА ПАДЕЖА

Чл. 493. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа.

(2) Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.

(3) Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

ВАЛУТА НА ПЛАЩАНЕТО

Чл. 494. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.

(2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.

(4) Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.

ВЛАГАНЕ НА СУМАТА

Чл. 495. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, определен в чл. 491, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя.

Раздел VII.

ПРОТЕСТ

ВИДОВЕ ПРОТЕСТ

Чл. 496. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПРИЕМАНЕ

Чл. 497. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, предвиден в чл. 478, ал. 1 първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.

(2) Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

Чл. 498. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете по чл. 497, ал. 1.

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕПРИЕМАНЕ ИЛИ НЕПЛАЩАНЕ

Чл. 499. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" – след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.

(2) Когато съобразно ал. 1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.

(3) Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.

(4) Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.

(5) Който не направи в срок уведомлението по ал. 1 – 4, отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРОТЕСТ

Чл. 500. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.

(2) Уговорката по ал. 1 не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.

(3) Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОТЕСТ

Чл. 501. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОТЕСТА

Чл. 502. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът съдържа:

1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;

2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;

3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;

4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество – означение от кого, за кого и как е било дадено то;

5. място и дата на извършването на протеста;

6. подпис и печат на нотариуса.

(2) Извършването на протеста се отбелязва върху документа.

ПРОТЕСТ СРЕЩУ НЯКОЛКО ЛИЦА

Чл. 503. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица.

ВПИСВАНЕ НА ПРОТЕСТА

Чл. 504. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.

(2) Оригиналът на протеста се предава на приносителя.