Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

ПЛАН ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ

Чл. 696. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки.

ПРЕДЛАГАНЕ НА ПЛАН

Чл. 697. (1) Право да предложат план имат:

1. длъжникът;

2. синдикът;

3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;

4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;

5. съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;

6. неограничено отговорен съдружник;

7. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

(2) Не могат да предлагат план кредиторите с вземанията, посочени в чл. 616, ал. 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.

СРОК ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПЛАН

Чл. 698. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692.

(2) В производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план.

РАЗХОДИ ПО ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА

Чл. 699. Разходите по изготвянето на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА

Чл. 700. (1) Планът съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания – предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;

2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;

3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;

4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;

5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;

6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) С плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки. С плана не се предвижда продажба на имущество на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В случаите по ал. 2 към плана за оздравяване се прилага пазарна оценка на имуществото – предмет на съответната сделка.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Когато планът за оздравяване предвижда продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, към плана се прилага проект на договор, подписан от купувача.

(5) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) С плана за оздравяване може да се предвиди назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок.

(6) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски – вземания, паричната им оценка по чл. 72, ал. 2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл. 72, ал. 5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

НАДЗОРЕН ОРГАН

Чл. 700а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Надзорният орган по чл. 700, ал. 5 може да бъде едноличен или колективен.

(2) Колективният надзорен орган се състои от 3 до 7 души, в това число председател и заместник-председател.

(3) Председателят свиква заседанията на надзорния орган по свой почин, както и по искане на членовете на надзорния орган или на длъжника.

(4) Редът за свикване на колективния надзорен орган, кворумът и начинът за приемане на решения се уреждат в плана за оздравяване.

(5) Длъжникът представя пред надзорния орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана за оздравяване най-малко веднъж на три месеца.

(6) Длъжникът уведомява незабавно надзорния орган за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.

(7) Надзорният орган има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана за оздравяване.

(8) Органите на длъжника само след предварителното съгласие на надзорния орган могат да вземат решения за:

1. преобразуване на длъжника;

2. закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;

3. сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;

4. съществена промяна на дейността на длъжника;

5. съществени организационни промени;

6. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;

7. създаване или закриване на клон.

(9) Обстоятелствата по ал. 8 се вписват в търговския регистър.

(10) Възражения, че действията са извършени в нарушение на ал. 9 не могат да се противопоставят на трети лица.

ДОПУСКАНЕ НА ПЛАНА

Чл. 701. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) С определение, постановено в закрито заседание в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 698, съдът допуска плана до разглеждане от събранието на кредиторите, ако той отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1. Съдът определя датата за провеждане на събранието не по-късно от 45 дни от датата на определението.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В случай че предложеният план не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1, съдът изпраща съобщение на предложителя да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване и връщане на делото от второинстанционния съд за продължаване на производството.

(3) Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЛАНА И НАСРОЧВАНЕ СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 702. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Съдът изпраща за обявяване в търговския регистър съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Длъжникът и синдикът се призовават за събранието, а кредиторите се смятат за призовани с обявяване на съобщението в търговския регистър.

ПРИЕМАНЕ НА ПЛАНА

Чл. 703. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато право на глас по чл. 673, ал. 3.

(2) Кредиторите гласуват отделно в следните класове:

1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;

2. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6;

4. кредитори с необезпечени вземания;

5. кредитори по чл. 616, ал. 2.

(3) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмо с нотариална заверка на подписа.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил иск по чл. 694.

(6) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.

(7) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган по чл. 700а и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.

(8) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемането на плана се обявява в търговския регистър.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНА ОТ СЪДА

Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Планът се утвърждава в закрито заседание. Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план са направени възражения, съдът разглежда възраженията в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието.

УСЛОВИЯ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНА

Чл. 705. (1) (Предишен текст на чл. 705 – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Съдът утвърждава плана, ако:

1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори;

2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и по чл. 692, ал. 4; ако планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане;

3. всички кредитори от класа са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие;

4. на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;

5. никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане;

6. не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана;

7. не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана.

(2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това.

ДЕЙСТВИЕ НА УТВЪРДЕНИЯ ПЛАН

Чл. 706. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, с изключение на тези по чл. 610, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Вземанията на кредиторите по ал. 1 се преобразуват съобразно с предвиденото в плана.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени.

(5) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) При продажба на цялото предприятие или на част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

СРОК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР

Чл. 706а. (Нов – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Срокът за сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него, съобразно утвърдения план за оздравяване е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана.

(2) Ако в срока по ал. 1 не се сключи договор за продажба съобразно проекта към утвърдения план за оздравяване, всяка от страните може в едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 1 да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен съгласно проекта по чл. 700, ал. 4, приет на събранието на кредиторите.

(3) Ако в срока по ал. 2 никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 707. (1) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.)

(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) По искане на кредитор, на надзорния орган или на длъжника с решението за утвърждаване на плана или по-късно с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана съдът може:

1. да определи имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв – на съда;

2. да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.

ОБЖАЛВАНЕ

Чл. 707а. (1) (Нов – ДВ, бр. 70 от 1998 г., предишен текст на чл. 707а, изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Решението по чл. 707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) След отмяна на решението на съда не се провежда оздравително производство.

ДАВНОСТ ПРИ УТВЪРДЕН ПЛАН ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ

Чл. 707б. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) За вземанията по чл. 706, ал. 1 започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено – от настъпване на изискуемостта.

(2) В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

СЪБИРАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНОТО ВЗЕМАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

Чл. 708. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Чл. 709. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана или по чл. 700а, ал. 5, 6, 7 и 8, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган по чл. 700а, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

(2) В случаите по ал. 1 преобразуващото действие на плана по отношение на правата на кредиторите и обезпеченията се запазва.

(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането по ал. 1 се разглежда от съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от постъпването му в открито съдебно заседание с призоваване на направилия искането кредитор и на длъжника.

Раздел I.

СИНДИК

ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 655. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Синдик може да бъде физическо лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Синдикът трябва да отговаря на следните условия:

1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста, а по сватовство – до трета степен;

3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;

4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;

5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие;

6. (нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;

7. (нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;

8. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) да не е освобождаван като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от този закон или чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за банковата несъстоятелност;

9. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 14 от Закона за кредитните институции.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник".

(4) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица. В този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика реши друго.

(5) Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им по чл. 663, ал. 2 и 3 е солидарна.

ВНОСКА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 655а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите.

(2) Невнасянето в срок на вноските по ал. 1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7.

(3) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.

НАЗНАЧАВАНЕ НА СИНДИКА

Чл. 656. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията по чл. 655 и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. Със същото определение съдът по несъстоятелността определя и датата за встъпване на синдика в длъжност.

(2) При назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности.

(3) При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал. 2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността.

(4) Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността в 7-дневен срок заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите.

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СИНДИКА

Чл. 657. (1) Съдът освобождава синдика при:

1. негово писмено искане, отправено до съда;

2. поставяне под запрещение;

3. (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 2;

4. (Предишна т. 3 – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;

5. (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) решение на събранието на кредиторите;

6. (Предишна т. 4 – ДВ, бр. 70 от 1998 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;

7. (Предишна т. 5 – ДВ, бр. 70 от 1998 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 70 от 1998 г., предишна т. 6 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) смърт.

(2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Освободеният по ал. 1, т. 1 синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) На обжалване пред апелативния съд подлежи:

1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 1, т. 1 – 6 и по ал. 2 се оставя без уважение;

2. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал. 2 се уважава.

(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал. 4, т. 2, определението може да се обжалва само от синдика.

(6) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и ал. 2 съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик.

(7) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 и по ал. 2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.

(8) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.

ПРАВОМОЩИЯ НА СИНДИКА

Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:

1. представлява предприятието;

2. управлява текущите му дела;

3. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява имуществото на длъжника;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) предлага план по чл. 696;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;

15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.

(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

ОТЧЕТНОСТ

Чл. 659. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване – незабавно, отчет за своята дейност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) При поискване от кредитор синдикът му представя дневника по ал. 1, отчета по ал. 2, както и отчет по конкретно поставените въпроси, ако те не са отразени в отчета по ал. 2 за съответния период.

ДЪЛЖИМА ГРИЖА

Чл. 660. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.

(2) Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 661. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) Синдикът получава за своята работа възнаграждение – текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.

(2) Съдът определя текущо възнаграждение на временния синдик, както и на синдика в случаите по чл. 657, ал. 6 при назначаването му.

(3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Окончателното възнаграждение на синдика може да се определи и при приемане на план за оздравяване, съответно при постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите, като то е в зависимост от следните обстоятелства:

1. спазване на процесуалните срокове;

2. дали списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда без извършване на промени в него;

3. извършените действия и уважените искове за попълване масата на несъстоятелността;

4. прекратяване на производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване;

5. осребряването на имуществото при обявяване в несъстоятелност;

6. други обстоятелства от значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността.

(5) Окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи.

(6) В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 662. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице.

(2) Синдикът не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на синдика, неговите роднини по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен.

(3) Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.)

ОТГОВОРНОСТ

Чл. 663. (1) Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение.

(2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка.

(3) Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

ЗАСТРАХОВАНЕ

Чл. 663а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1.

(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.

ОТЧЕТ НА СИНДИКА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 664. (1) При прекратяване на дейността си синдикът представя писмен отчет в определен от съда срок.

(2) Новоназначеният синдик, длъжникът, комитетът на кредиторите или кредитор могат да направят възражение по отчета в 7-дневен срок от представянето му.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В 14-дневен срок от получаване на възражението съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) Ако в срока по ал. 2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът е приет.

ПРЕДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ КНИГИ И ИМУЩЕСТВОТО

Чл. 665. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл. 659, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случаите по чл. 707, ал. 1 – на длъжника.

Раздел II.

ВРЕМЕНЕН СИНДИК

НАЗНАЧАВАНЕ НА ВРЕМЕНЕН СИНДИК

Чл. 666. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл. 657, ако той отговаря на изискванията по чл. 655 и е дал писмено съгласие.

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК

Чл. 667. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Временният синдик се освобождава при условията на чл. 657 и при назначаване на синдик, избран от събранието на кредиторите.

ПРАВОМОЩИЯ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК

Чл. 668. Временният синдик има правомощията по чл. 658. Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:

1. (доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания;

2. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) заверено от него извлечение от търговските книги;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието.

Раздел III.

ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

ПРОВЕЖДАНЕ НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 669. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., предишен текст на чл. 669, изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл. 668, т. 1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ОТ ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 670. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.

(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка по чл. 668, т. 1.

(3) Решенията на първото събрание на кредиторите могат да бъдат отменяни по реда на чл. 679.

УЧАСТИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И НА ДЛЪЖНИКА

Чл. 671. Участието на временния синдик в първото събрание на кредиторите е задължително, а длъжникът участва, ако намери за необходимо.

ПРАВОМОЩИЯ НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 672. (1) (Предишен текст на чл. 672, изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите:

1. изслушва доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2;

2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;

3. избира комитет на кредиторите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) На събранието кредиторите могат да посочат и да класират по предпочитание за синдици няколко лица, от които съдът да назначи синдик при невстъпване в длъжност на избрания синдик в определения срок, при освобождаването му до провеждането на събранието по чл. 673 или когато по отношение на него не е налице някое от условията по чл. 655, ал. 2.

Раздел IV.

СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ И ПРАВО НА ГЛАС

Чл. 673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл. 692 от съда.

(2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.

(4) Не се предоставя право на глас по ал. 3 на кредитор по чл. 616, ал. 2.

СВИКВАНЕ НА СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 674. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) (1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда по чл. 692, ал. 4, а когато няма постъпили възражения – по чл. 692, ал. 1, с дневен ред по чл. 677, т. 8.

ПОКАНА ЗА СЪБРАНИЕТО НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 675. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Поканата за събранието на кредиторите трябва да съдържа фирмата, единния идентификационен код и седалището на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Поканата се обявява в търговския регистър, с което всички кредитори се смятат за редовно уведомени.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

Чл. 676. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.

(2) При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл. 673, ал. 3.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл. 670, ал. 1.

ПРАВОМОЩИЯ НА СЪБРАНИЕТО НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 677. (1) Събранието на кредиторите:

1. изслушва доклад на синдика за дейността му;

2. изслушва доклад на комитета на кредиторите;

3. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл. 672, ал. 2;

4. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;

5. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;

6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;

7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;

8. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

(2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.

(3) За събранието на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия събранието съдия и протоколиста.

(4) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението се взема от синдика.

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЯТА НА СЪБРАНИЕТО НА КРЕДИТОРИТЕ

Чл. 678. Решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите.

ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД

Чл. 679. (1) По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.

(3) Кредиторите по ал. 2 се призовават чрез "Държавен вестник".

(4) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Съдът се произнася с определение.

Раздел V.

КОМИТЕТ НА КРЕДИТОРИТЕ

ФАКУЛТАТИВНОСТ

Чл. 680. (1) Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове.

(2) В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори, с изключение на тези по чл. 616, ал. 2.

ПРАВОМОЩИЯ

Чл. 681. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдика по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата и уведомява съда в случаите по чл. 657.

(2) Касата се проверява най-малко веднъж месечно, като за резултата се уведомява съдът по несъстоятелността.

(3) (Нова – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Комитетът на кредиторите може по своя инициатива или по искане на съда да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика по чл. 663, ал. 1 и други случаи.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 682. (1) Членовете на комитета на кредиторите имат право на възнаграждение, което се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите.

(2) По искане на комитета на кредиторите неизплатеното възнаграждение се удържа при извършване на разпределение на осребреното имущество съразмерно от подлежащите на плащане вземания.

ЗАБРАНА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО

Чл. 683. Член на комитета на кредиторите не може да придобива по какъвто и да е начин пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на член на комитета на кредиторите, неговите роднини по права линия, по съребрена линия – до шеста степен, а по сватовство – до трета степен.

СУБСИДИАРНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Чл. 684. Доколкото отношенията между комитета на кредиторите и кредиторите не са уредени от този раздел или с договор, прилагат се разпоредбите на чл. 280-292 от Закона за задълженията и договорите.