Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 563. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.

(2) Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 564. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.

(2) Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Чл. 565. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.

(2) Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

СРОКОВЕ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ОБРАТНИТЕ ИСКОВЕ

Чл. 566. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят от закона на мястото на издаването на документа.

ПРИДОБИВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ОТ ПРИНОСИТЕЛЯ

Чл. 567. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Законът на мястото на издаване на менителницата или на записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането, с оглед на което са били издадени.

ЧАСТИЧНО ПРИЕМАНЕ

Чл. 568. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.

ПРОТЕСТ

Чл. 569. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.

ИЗГУБВАНЕ И КРАЖБА

Чл. 570. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на плащането.

ПЛАТЕЦ НА ЧЕКА

Чл. 571. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.

ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА НА МЯСТОТО НА ПЛАЩАНЕТО

Чл. 572. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Според закона на мястото на плащането на чека се определя:

1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата;

2. срокът за предявяване;

3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки;

4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това;

5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му.

Раздел I.

ИЗДАВАНЕ И ФОРМА

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 539. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът съдържа:

1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;

3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);

4. дата и място на издаването;

5. място на плащането;

6. подпис на издателя.

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

Чл. 540. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 539, не е чек, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

(2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.

(3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.

(4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

ИЗДАВАНЕ

Чл. 541. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.

(2) Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.

(3) Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.

(4) Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите на ал. 2 и 3.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО

Чл. 542. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ

Чл. 543. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде издаден:

1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";

2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;

3. на приносител.

(2) Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.

(3) Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.

ЧЕК НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 544. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.

(2) Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.

НЕДОПУСТИМОСТ НА ЛИХВА

Чл. 545. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.

ЧЕК, ПЛАТИМ ПРИ ТРЕТО ЛИЦЕ

Чл. 546. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.

ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 547. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.

Раздел II.

ДЖИРО

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЖИРОТО

Чл. 548. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:

1. джирото на платеца е недействително;

2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.

ДЖИРО ВЪРХУ ЧЕК НА ПРИНОСИТЕЛ

Чл. 549. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.

ЗАБРАНА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ОТ ПЛАТЕЦА

Чл. 550. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Платецът не може да бъде поръчител по чека.

Раздел III.

ПЛАЩАНЕ

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 551. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.

(2) Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 552. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

ОТТЕГЛЯНЕ

Чл. 553. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.

(2) Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

СМЪРТ ИЛИ НЕДЕЕСПОСОБНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

Чл. 554. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.

Раздел IV.

ПРЕСЕЧЕН ЧЕК И ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

ПРЕСЕЧЕН ЧЕК

Чл. 555. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл. 556.

(2) Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.

(3) Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.

(4) Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.

ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСЕЧЕНИЯ ЧЕК

Чл. 556. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.

(2) Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът – на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.

(3) Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камара. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.

(4) Платецът, който наруши изискванията на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

Чл. 557. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.

(2) В случая по ал. 1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.

(3) Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.

(4) Платецът, който е платил в нарушение на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

Раздел V.

ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

ОСНОВАНИЯ

Чл. 558. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:

1. протест;

2. декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;

3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.

СРОК ЗА ПРОТЕСТ

Чл. 559. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.

(2) Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.

Раздел VI.

МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ

ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ

Чл. 560. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.

Раздел VII.

ДАВНОСТ

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

Чл. 561. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.

(2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

Раздел VIII.

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

ПРЕПРАЩАНЕ

Чл. 562. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.