Posts tagged ‘предмета’

ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

Чл. 587. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.


(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

ОТСТЪПВАНЕ ПРАВОТО НА ЗАЯВЯВАНЕ

Чл. 588. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.)

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА ЛИЦЕНЗИЯТА

Чл. 589. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, се смята, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 590. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензионният договор се вписва в регистър на Патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЛЗВАНЕТО

Чл. 591. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.

ИНФОРМАЦИЯ И СЪДЕЙСТВИЕ

Чл. 592. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ТАЙНА

Чл. 593. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху които му е отстъпено право на ползване.

ЛИЦЕНЗИЯ НА МАРКА (ЗАГЛ. – ДВ, БР. 81 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 14.12.1999 Г.)

Чл. 594. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) При лицензия на марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.


(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Лицензополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 595. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.


(2) Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.

ДОГОВОР ЗА СУБЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 596. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.


(2) Правото на преотстъпване по ал. 1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

ПРАВА НА ЛИЦЕНЗОДАТЕЛЯ СПРЯМО ПОЛУЧАТЕЛЯ НА СУБЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 597. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.

ПРЕКРАТЯВАНЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Чл. 598. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.


(2) Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.

МЪЛЧАЛИВО ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 599. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му.