Posts tagged ‘направено’

ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА. ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ (ПРЕДИШНА И СЕДМА – ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.)

Раздел I.

ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

СЪБИРАНЕ НА НЕВНЕСЕН КАПИТАЛ

Чл. 643. Дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика за попълване масата на несъстоятелността.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР

Чл. 644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.


(2) При прекратяването на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.

(3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.

(4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.

(5) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

ПРИХВАЩАНЕ

Чл. 645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.


(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

НИЩОЖНОСТ НА ДЕЙСТВИЯ И СДЕЛКИ

Чл. 646. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредитрите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:


1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:

1. изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението;

2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността;

3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;

4. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.

(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

ОТМЕНИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Чл. 647. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки:


1. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;

2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;

3. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;

4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;

5. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;

6. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;

7. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника.

ВРЪЩАНЕ НА ДАДЕНОТО ОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ

Чл. 648. При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК

Чл. 649. (1) Иск по чл. 645, ал. 3 и чл. 647 може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството.


(2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) При предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон, както и иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността.

Раздел II.

ЗАПЕЧАТВАНЕ

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕ

Чл. 650. (1) При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.


(2) Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ЗАПЕЧАТВАНЕТО

Чл. 651. (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда.

Раздел III.

ОПИС НА ИМУЩЕСТВО

ВДИГАНЕ НА ПЕЧАТИТЕ

Чл. 652. В 3-дневен срок след като встъпи, синдикът трябва да поиска вдигане на печатите и извършване опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПИСА

Чл. 653. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Описът се извършва от синдика.


(2) Синдикът уведомява длъжника за действията по ал. 1.

(3) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, се извършва допълнителен опис.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ОПИСАНОТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 654. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (ПРЕДИШНА И ПЕТА – ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.)

Раздел I.

НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Чл. 625. (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЗАЯВЯВАНЕ

Чл. 626. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.


(2) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.

(3) Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността.

(4) Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно.

ОТГОВОРНОСТ

Чл. 627. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ МОЛБАТА

Чл. 628. (1) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Към молбата си длъжникът, съответно ликвидаторът прилага:


1. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;

2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;

3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;

4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.

(2) С молбата си кредиторът представя писмените и посочва останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника.

(3) (Нова – ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) С молбата си длъжникът или кредиторът може да предложи и план по чл. 696, както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл. 655, ал. 2, което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

ДАВНОСТ ПРИ ПОДАВАНЕ НА МОЛБАТА

Чл. 628а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.


(2) За присъединилите се кредитори по чл. 629 се прилагат правилата по ал. 1 от момента на подаване на молбата за присъединяване.

(3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА

Чл. 629. (1) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда незабавно в закрито заседание.


(2) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.

(4) (Нова – ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628.

(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ И ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Чл. 629а. (Нов – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът по несъстоятелността може:


1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1;

2. да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4;

3. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. да допусне предвидените в чл. 642 мерки;

5. да наложи мерките, предвидени в чл. 650.

(2) Когато искането за налагане на мерките по ал. 1 е направено от кредитор, съдът ги налага:

1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или

2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.

(3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал. 2, т. 1.

(4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.

(5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.

(6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(7) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.

(8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.

(9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4. Съдът може на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 да постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки.

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ ЛИПСА НА ИМУЩЕСТВО, ПОКРИВАЩО НАЧАЛНИТЕ РАЗНОСКИ

Чл. 629б. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632, ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.


(2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

(3) Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал. 1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

Раздел II.

ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 630. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:


1. (доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. назначава временен синдик;

4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696.

(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

(4) (Нова – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) При вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

РЕШЕНИЕ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА МОЛБАТА

Чл. 631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Чл. 631а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.


(2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.

(3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

(4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

(5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Чл. 632. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.


(2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.

(3) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2.

(4) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕДПЛАТЕНИ СУМИ

Чл. 632а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Предплатените суми по чл. 629б и 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА

Чл. 633. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) (1) Решенията по чл. 630 и 632 подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.


(2) Решението, с което се отхвърля молбата по чл. 625, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 634. Решението по чл. 630 подлежи на незабавно изпълнение.