Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 573. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.

ФОРМА

Чл. 574. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър.

(2) Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОПРИЕМАТЕЛЯ

Чл. 575. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и други подобни действия.

(2) Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.

(3) Когато в стоката настъпят явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприемателят е длъжен да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно – влогодателя.

(4) Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОДАТЕЛЯ

Чл. 576. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката.

(2) Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

СКЛАДОВ ЗАПИС

Чл. 577. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.

(2) Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:

1. посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър;

2. име и адрес на влогодателя;

3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;

4. срок за пазене на стоката;

5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;

6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;

7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;

8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;

9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;

10. място и дата на издаването на записа;

11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.

(3) Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис, има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.

(4) Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СКЛАДОВИЯ ЗАПИС

Чл. 578. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.

(2) Правилата на чл. 466 – 470 и чл. 474 се прилагат и към складовия запис.

(3) Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиратарите по стоковия запис и се вписва в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър.

(4) Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис.

(5) Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНИЯ ЗАПИС

Чл. 579. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Легитимираният с непрекъснат ред на джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен – на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 505 и 507.

ПРОТЕСТ, ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Чл. 580. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен – срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно чл. 496 и 498.

(2) Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не продаде стоката в двадесетдневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.

(4) Джирантът на стоковия запис, който плати по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и предхождащите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява с шестмесечна давност от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника – с тригодишна.

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА УНИЩОЖЕН ИЛИ ИЗГУБЕН СКЛАДОВ ЗАПИС

Чл. 581. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 560 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

(2) След образуването на производство за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.

(3) Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал. 2 се връща.

ВРЪЩАНЕ НА ВЛОЖЕНАТА СТОКА

Чл. 582. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис – на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена, и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя.

(2) Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогоприемателят има право след изтичане на срока да я продаде и да вложи получената сума на тяхно име в банка.

(3) Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответна част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските.

(4) Фирите от стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер.

ПРАВО НА ЗАЛОГ

Чл. 583. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.

ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 584. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичането на уговорения срок или ако не е уговорен срок – след три месеца от влагането й.

ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 585. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно стоката да се получи от последния джиратар, а ако той не е известен – от влогодателя.

(2) Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 328, ал. 1, точка 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той не е известен – влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.

(3) Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 1, точка 3.

ДАВНОСТ

Чл. 586. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й – от деня на узнаването.

(2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.

Раздел IV.

МЕНИТЕЛНИЧНО ПОРЪЧИТЕЛСТВО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 483. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.

ФОРМА

Чл. 484. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.

(2) Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.

(3) Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, се смята, че поръчителството е за издателя.

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ

Чл. 485. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

(2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

(3) Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.

Раздел V.

ПАДЕЖ

НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ

Чл. 486. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:

1. на предявяване;

2. на определен срок след предявяването;

3. на определен срок след издаването;

4. на определен ден.

(2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 487. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

(2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ

Чл. 488. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.

(2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.

ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ

Чл. 489. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.

(2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.

(3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.

ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР

Чл. 490. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.

(2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.

(3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

Раздел VI.

ПЛАЩАНЕ

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ

Чл. 491. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО

Чл. 492. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.

(2) Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.

(3) При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.

ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ И НА ПАДЕЖА

Чл. 493. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа.

(2) Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.

(3) Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

ВАЛУТА НА ПЛАЩАНЕТО

Чл. 494. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.

(2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.

(4) Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.

ВЛАГАНЕ НА СУМАТА

Чл. 495. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, определен в чл. 491, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя.

Раздел VII.

ПРОТЕСТ

ВИДОВЕ ПРОТЕСТ

Чл. 496. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПРИЕМАНЕ

Чл. 497. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, предвиден в чл. 478, ал. 1 първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.

(2) Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

Чл. 498. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете по чл. 497, ал. 1.

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕПРИЕМАНЕ ИЛИ НЕПЛАЩАНЕ

Чл. 499. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" – след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.

(2) Когато съобразно ал. 1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.

(3) Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.

(4) Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.

(5) Който не направи в срок уведомлението по ал. 1 – 4, отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРОТЕСТ

Чл. 500. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.

(2) Уговорката по ал. 1 не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.

(3) Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОТЕСТ

Чл. 501. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОТЕСТА

Чл. 502. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът съдържа:

1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;

2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;

3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;

4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество – означение от кого, за кого и как е било дадено то;

5. място и дата на извършването на протеста;

6. подпис и печат на нотариуса.

(2) Извършването на протеста се отбелязва върху документа.

ПРОТЕСТ СРЕЩУ НЯКОЛКО ЛИЦА

Чл. 503. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица.

ВПИСВАНЕ НА ПРОТЕСТА

Чл. 504. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.

(2) Оригиналът на протеста се предава на приносителя.