Регистрация на фирма. Регистриране на ООД, ЕООД или ЕТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

Чл. 587. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.

(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

ОТСТЪПВАНЕ ПРАВОТО НА ЗАЯВЯВАНЕ

Чл. 588. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.)

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА ЛИЦЕНЗИЯТА

Чл. 589. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, се смята, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 590. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензионният договор се вписва в регистър на Патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЛЗВАНЕТО

Чл. 591. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.

ИНФОРМАЦИЯ И СЪДЕЙСТВИЕ

Чл. 592. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ТАЙНА

Чл. 593. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху които му е отстъпено право на ползване.

ЛИЦЕНЗИЯ НА МАРКА (ЗАГЛ. – ДВ, БР. 81 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 14.12.1999 Г.)

Чл. 594. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) При лицензия на марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Лицензополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията.

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 595. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.

(2) Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.

ДОГОВОР ЗА СУБЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 596. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.

(2) Правото на преотстъпване по ал. 1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

ПРАВА НА ЛИЦЕНЗОДАТЕЛЯ СПРЯМО ПОЛУЧАТЕЛЯ НА СУБЛИЦЕНЗИЯ

Чл. 597. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.

ПРЕКРАТЯВАНЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Чл. 598. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.

(2) Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.

МЪЛЧАЛИВО ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 599. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 573. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.

ФОРМА

Чл. 574. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър.

(2) Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОПРИЕМАТЕЛЯ

Чл. 575. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и други подобни действия.

(2) Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.

(3) Когато в стоката настъпят явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприемателят е длъжен да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно – влогодателя.

(4) Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОДАТЕЛЯ

Чл. 576. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката.

(2) Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

СКЛАДОВ ЗАПИС

Чл. 577. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.

(2) Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:

1. посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър;

2. име и адрес на влогодателя;

3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;

4. срок за пазене на стоката;

5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;

6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;

7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;

8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;

9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;

10. място и дата на издаването на записа;

11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.

(3) Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис, има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.

(4) Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски.

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СКЛАДОВИЯ ЗАПИС

Чл. 578. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.

(2) Правилата на чл. 466 – 470 и чл. 474 се прилагат и към складовия запис.

(3) Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиратарите по стоковия запис и се вписва в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър.

(4) Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис.

(5) Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНИЯ ЗАПИС

Чл. 579. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Легитимираният с непрекъснат ред на джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен – на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 505 и 507.

ПРОТЕСТ, ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Чл. 580. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен – срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно чл. 496 и 498.

(2) Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не продаде стоката в двадесетдневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.

(4) Джирантът на стоковия запис, който плати по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и предхождащите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява с шестмесечна давност от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника – с тригодишна.

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА УНИЩОЖЕН ИЛИ ИЗГУБЕН СКЛАДОВ ЗАПИС

Чл. 581. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 560 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

(2) След образуването на производство за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.

(3) Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал. 2 се връща.

ВРЪЩАНЕ НА ВЛОЖЕНАТА СТОКА

Чл. 582. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис – на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена, и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя.

(2) Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогоприемателят има право след изтичане на срока да я продаде и да вложи получената сума на тяхно име в банка.

(3) Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответна част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските.

(4) Фирите от стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер.

ПРАВО НА ЗАЛОГ

Чл. 583. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.

ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 584. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичането на уговорения срок или ако не е уговорен срок – след три месеца от влагането й.

ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 585. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно стоката да се получи от последния джиратар, а ако той не е известен – от влогодателя.

(2) Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 328, ал. 1, точка 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той не е известен – влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.

(3) Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 1, точка 3.

ДАВНОСТ

Чл. 586. (Нов – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й – от деня на узнаването.

(2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.